Здравейте!

Мисля, че първи ноември е най-подходящият момент, за да опиша своята добра практика, която предполагам, е в основата на моята номинация!

С годините осъзнах, че когато вляза в класната стая и застана пред децата ,съм всичко в едно - програмата, учебникът, Министерство на образованието, учебното съдържание...С натрупването на житейски и професионален опит разбрах дълбокия смисъл на сентецията: „Огънят се пали само с огън”. Водена от желанието да направя своята работа по-смислена, превърнах четенето и книгите в своя важна цел, в мисия дори! За мен самата четенето е убежище, спасение, „пристан зелен” от суетата на света, от лицемерието, друг по-добър свят, дом! Постепенно разбрах, че ако повече деца почувстват уюта на това убежище, то работата ми ще има смисъл. Какво от това, че децата разпознават апосиопеза, анафора, мезофора или правилно определят сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение! Какво им дава това, как им е полезно после в живота!

Най-напред започнах с така наречените „Три въпроса” с едни мои четвъртокласници. Четях книги ,подходящи за тяхната възраст, избирах най-увлекателната и я препоръчвах на децата. В края на месеца задавах три въпроса, свързани със съдържанието. Така определях кои деца са Читател на месеца. Учениците, които получаваха всеки месец грамота, в края на учебнага година ставаха Читател на годината. Те получаваха и специална награда - билети за театър, разделители за книги, книги. Тук е мястото да отбележа с благодарност , че имам пълната подкрепа на своята директорка.

Едновременно с това започнах да се стремя често да каня писатели. Разбира се, условието за тези срещи беше децата да четат книгите на съответния автор. Тези разговори с различни хора на словото бяха голямо вдъхновение за децата , продължаваха с часове и обикновено трябваше аз да ги прекъсвам, защото въпросите валяха, а очите на децата блестяха. През последните години ни гостуваха Юлия Спиридонова – Юлка, Иван Раденков, Катя Антонова, Биляна Траянова, Неда Антонова и Румен Леонидов.

Друга инициатива беше представяне на любима книга. Дадох на децата свобода как да го направят – да разкажат част от съдържанието или за автора, да изиграя момент от текста, да опишат герой... Единственото условие беше така да представят книгата, че да се опитат да провокират интерес в съучениците си. Това го правя в началото и в края на всяка учебна година. През това лято моите петокласници имаха за задача да изготвят своя класация на любимите си десет книги. Аз също представих пред тях „Крадецът на книги”. Щастлива бях, когато родители споделиха, че детето им я е чело, докато са чакали на опашка да посетят забележителности в Рим.

Последната, най-нова идея, по която работя, е да направим с шестокласниците и децата от часа по творческо писане Книга за лято , в която ще съберем спомените им с дъх на лято от тази година, пък и от следващите.

Всеки свой випуск водя в Народната библиотека и на поклонение на гроба на Вазов. Посещението на театрални постановки е друг повод за радост при децата.

Истината изисква да кажа, че не всички деца се палят по четенето, но дори само за едно дете си струва да го правя. Най-приятното е, че все повече деца държат книга в междучасието, а не телефон.Толкова съм горда с децата си – дори аз започнах да се запознавам с нови автори и книги от тях.

Нищо повече не мога да кажа!

„Стига ми тая награда”!

Даниела Богданова

ЧОУ „Света София”, гр. София