Връзка към Будителите.бг

Какво Ви мотивира да сте учител?

Казвам се Петя Попова и изпълних детската си мечта – станах учител! Поех нелекия път към ежедневното усъвършенстване и това е може би най-вярната посока в живота ми. Да бъда учител е не само една моя изпълнена мечта, но и едно огромно приключение, което ме зарежда с оптимизъм и смисъл. Главната мотивация или това, което ме прави щастлива в моята мисия е усмихнатите лица на невероятните ми ученици, които ми дават сили и енергия да продължа да вярвам, че един ден и то съвсем скоро доброто ще победи!

Разкажете ни една любима случка в училище.

СРЕЩА С ДЯДО

„Китка мъдрости от дядо“ – така децата нарекоха една от интересните дейности във връзка с Национален eTwinning проект „Пъстра китка“. Идеята за този проект е по инициатива на учениците от СУ “Николай Катранов“ – град Свищов и обединява деца от още шест селища на България – Добрич, София, Пловдив, Батак, Бургас и Мосомище. Целта на този проект е да се запознаят децата с фолклорните области в България и  наследството по нашите земи и да съживят духа на отминали и изчезващи традиции. В съвместните дейности по проекта с желание се включват родителите и прародителите.

Бабите четоха и разказваха любимите си български народни приказки, а  дядовците  споделиха  мъдрости от стари времена.

Не бива да забравяме, че ролята на бабите и дядовците в живота на децата е не по-малка или незначителна от тази на родителите. Независимо от пола на детето, прародителите също  се стремят да научат наследниците си да бъдат творци, изобретатели, учители и приключенци. Докосвайки се до мъдростта на своите баби и дядовци, децата се зареждат с обич и родолюбие, успяват да съхранят ценностите на възрастните, тяхната отговорност и родова памет.

Кой беше вашият любим предмет в училище?

Любимият ми предмет в училище винаги е бил /и сега също/ литературата. Обичам чудния свят на книгите.

Къде са будителите?

Будителите са в класните стаи, но много често заети да се борят с „вятърни мелници“, те пропускат да се похвалят за извоюваните малки и големи победи …

С какво се гордеете като учител?

Гордея се с моите прекрасни ученици. Те ми дават сили и увереност да продължа напред!

Как виждате класната си стая след 5 години?

Много бих се радвала, ако класната ми стая е сред природата, в красив парк или на зелена поляна…Децата имат нужда да бъдат сред зеленина…истински се надявам това да се случи!

Какво искате да се промени в българската образователна система?

Задачите на учителите с всяка измината година стават все повече, за съжаление бумащината, излишното писане и оформяне на всякакви ненужни документи затрупва гилдията….Българският учител е притиснат от огромната документация, а децата и работата с учениците трябва да е на първо място.

Кое е най-важното, на което искате да научите своите учениците?

Би ми се искало моите ученици да са добри хора, мисля, че това е най-важното…

Опишете ни класната си стая.

Класната ни стая е невероятна, изключително красива и гостоприемна, оформена с много любов, желание и старание от учители и родители. Цялата стена е нарисувана и има форма на огромна дъга, върху която се пързалят усмихнати деца, летят птички и пеперуди. Отпред е българският трибагреник и портретите на Ботев и Левски. Класната ни стая е като храм, в който блести наука, знание и щастие.

Кой беше вашият любим учител и защо?

Любимият ми учител беше г-жа Анелия Ангелова, преподаваше ни биология, но беше и наш приятел, човек с голямо сърце и добра душа.

Добра практика: ПРОЕКТ  „БЪЛГАРИЯ В ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ“

Петя Попова и Стефка Николаева

СУ „Николай Катранов“

град Свищов

The project "Bulgaria in postcards" is aimed at sharing activities carried out in different cities in Bulgaria - Svishtov, Pleven, Pavlikeni, Vratsa, Plovdiv, Etropole, Sofia and Asenovgrad. More than 200 students from Bulgarian schools aged 5-14 were covered.

The main objectives of the project are to acquire a system of knowledge about nature, society and man, which includes: natural, historical and social landmarks of the native country and Bulgaria. Developing communication skills and shaping digital competencies. Formation of civic culture, tolerance and co-education is extremely important for young pupils.

Идеята възникна спонтанно, в непринуден разговор, но това не беше някакво обикновено хрумване, а началото на едно истинско приключение. Решихме, коментирахме, споделяхме и  прекрасните ни дейностите  по проекта   се зародиха по време на Петата национална конференция за Насърчаване на четенето, в която имат възможност да участват учители - новатори от цяла България, за да споделят своя опит и успешни проекти в областта на образованието.

Търсихме интересно хрумване, идея, чрез която децата от цялата страна да контактуват помежду си.  Интересен начин, по който учениците да могат да общуват, да разменят информация и да научават нови, интересни неща. Тогава си припомнихме за нашето детство, за писмата, които си изпращахме и решихме да направим нещо подобно чрез eTwinning проект „България в пощенски картички”. Нашата идея обедини много колеги и над 200 деца от цяла България имаха възможност да работят, творят и да се забавляват заедно.

 Националният проект е насочен към споделяне на дейности, проведени в различни градове в България – Свищов, Плевен, Павликени, Враца, Пловдив, Етрополе, Асеновград. Обхваща ученици от български училища на възраст 5-14 години. Основни цели на проекта са придобиване на система от знания за природата, обществото и човека, която включва: природни, исторически и обществени забележителности на родния край и България. Развиване на комуникативни умения и формиране на дигитални компетентности. Формирането на гражданска култура, възпитаването в дух на толерантност, сътрудничество и любов към България.

Но как всъщност се е родила пощенската картичка? За родно място на картичките се смята Австро-Унгария, а годината е 1869. Измислени са тридесет години след изобретяването на фотографската снимка от Дагер. Инициативата за създаването на пощенските картички е на преподавателя във Военната академия Емануел Ферман. Тази нова за времето си пощенска услуга започнала бързо да се разпространява в Англия, Германия и Швейцария. До нас пощенските картички от чужбина са стигали с кораби по Дунав до Русе, Видин, Свищов и Силистра. През 1892 година по времето на Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, е издадена и у нас първата илюстрована картичка. Но истински бум разпространението им бележи с приемането на Закона за пощите, който през 1897г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски „откритки“, обикновени илюстровани картички.

 Вдъхновени от интересната идея ние мотивирахме децата и неусетно приключението започна. Пътуващ куфар, събрал историята на седем български града, съхранил ценна информация в красиви пощенски картички, стана желан гост и навсякъде бе посрещан с усмивки и настроение. Въпреки, че днес почти никой не изпраща традиционните пощенски картички, ние решихме, че няма нищо по-хубаво да възродим едно добре забравено интересно общуване.

Дейностите и мероприятията, които планирахме бяха изключително интересни и грабващи вниманието на децата. Работният процес започна на 12.09.2016г. като първата задача  беше свързана с изследователска дейност. Децата, с помощта на своите родители посетиха  интересни и емблематични места в родните си градове. Потърсиха картички, които техните родители са запазили като спомен през годините и с удоволствие сами  изработиха пощенска картичка, като нарисуваха интересните места, които са посетили.

И така приключението започна…Децата носеха картички, разказваха за забележителностите на своите родни места, направиха постери, албуми и папки, радваха се на всяко писмо, което получаваха от своите приятели от различните български градове. Създадоха презентации и  проекти за картички за своя роден край.

 Проведоха се  онлайн срещи с партньорите за запознаване с легендите, природните забележителности и историята на градовете.

Подготвихме и проведохме открити уроци, с помощта на експертите от Общините и директори на училища, музеи и дирекции във всяко от населените места. Подкрепиха ни не само ръководителите на институциите, общественици, но и близките и  родителите на децата. Проведените мероприятия бяха емоционални и зареждащи с нови идеи. Децата с желание се включиха в „Най – дългата картичка на приятелството“ и представиха своите градове с вкусните лакомства, които приготвиха заедно със своите родители. „Пъзелното междучасие“ беше интересен начин да продължи общуването между малките любители на историята, картичките и кореспонденцията. Учениците, работещи по Etwinning проект "България в пощенски картички", създадоха карта от пощенски картички и описания на градове, исторически и природни забележителности. Фейсбук страницата, създадена с цел да разпространи дейностите по проекта, обогатява знанията за родината с помощта на публикациите на родители, учители, приятели и съмишленици. .В учениците се формира интерес и отговорно отношение към природните богатства на родината, възпитава се чувство на национална гордост, изграждат се навици за спазване на етикета при общуване в реална обстановка и в Интернет.

Чрез създаването на собствени продукти – картички, албуми, презентации и кратки клипове се развива творческият потенциал и предприемачески дух. Създават се нови и трайни партньорства и приятелства между учениците и между класовете и училищата на България.

Колекционирането на пощенски картички и изгледи е начинът да се запази ценната информация за важни исторически и културни събития, която те носят, да се съхранят за поколенията паметниците на културата .Чрез тях пред нас оживяват градове, сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост.

Пощенските картички носят интересна информация за живота на хората през годините и когато децата имат възможност да ги разгледат пред тях оживяват хора, сгради и събития. Черпейки опит и съхранявайки ценни сведения за миналото, ние можем да черпим идеи, знания и вдъхновения. Докосвайки се до непреходното, истинското, детето пораства развивайки познавателните си интереси и творческите си способности, мисленето, паметта и въображението си. Децата стават граждани чрез разширяване кръга на своите взаимодействия. Ориентацията в средата, в мястото където живеят, учат и играят, запознаването с местната общност, нейната история и традиции, обогатяват представата за света и са условие за развитие на чувство за принадлежност към него. Дейностите по проекта развиват устната и писмената реч на учениците, уменията им да общуват. Като награда за интересната работа по проекта, децата получиха малка цветна книжка за своя град, която съдържа интересни задачи и загадки, свързани с историята на родния град. Попълвайки я всяко дете ще затвърди наученото по време на проведените мероприятия.

Гордеем се с нашите постижения. Урокът, проведен с учениците от град Свищов е отразен в националните медии, а децата от Плевен представиха  проекта пред плевенската общественост. Учителите, участващи в проекта, имаха възможност да го представят пред свои колеги на Трети международен педагогически форум "Класика и иновации в педагогическата практика" - Асеновград. Част от  дейностите по проекта бяха отразени в информационния бюлетин на общините в България, брой 7-8 април 2017.

Куфарът ли? Той пътува, може да дойде и във вашето село или пък във вашия град, готови ли сте да го посрещнете? Има ли интересна легенда за вашето родно място, която бихте искали да ни разкажете? Може би бихте желали да ни споделите някоя невероятна история, която сте чували от вашите баби или интересна цветна картичка, съхранила детските Ви  спомени? Да! Докато има пътуващи куфари, съхраняващи ценни спомени, докато има вдъхновители и творящи учители, и България ще я има, и децата на България ще ги има и ще запазват своите български спомени, пък дори и само в една обикновена, цветна пощенска картичка!