Е … направихме и „Версия 1“ на нашата интерактивна маса. „Сега в Шумен, скоро и в други градове“ ….
Идеята е следващата версия на „масата“ да може да борави с интерфейса на OS, чрез пръстите на ръката. Вариантите са два:
– чрез IR LED;
– чрез Reactable synthesizer.
Какво ни беше необходимо за да направим „машина времени“:
– 1 ученически чин (обърнат с краката настрани – това трябваше да е самата маса върху, която да сложим стъклото…);
– 1 огледало (имаме го благодарение на принцесите от хранилището по математика и информатика);
– 1 стъкло (отиде курбан вратичката на един от рафтовете на същото хранилище – добре, че ръководителя на компютърни кабинети не можа да зареди базуката на време);
– 5 бели листа (за матиране на прожекцията от beamer-a, която се отразява на 45 градуса от огледалото);
– 1 стойка за камера или фотоапарат
– 1 Nintendo Remote Controler (детенце вкъщи отдавно е осъзнало, че играчките са за бащите, а децата си играят с тях, когато тати има работа или гледа мач);
– 1 писалка (направена от държач за батерии от … светеща запалка и диод от дистанционно на телевизор);
– 5 свръх амбицирани шестокласника;
– 1 учител, който им се връзва на акъла;
– 1 директор, който като види какво съм причинил на кабинета, няма да ми се скара, а ще направи всичко възможно за да довършим този проект.