Казвам се Кристина Терзиева и от 2014 година съм учител в столично училище. Кандидатствайки за работа, бях изключително притеснена от факта, че всъщност нямах нито един ден практика. Да, но се оказа, че ме взеха на работа. Започнах като учител ЦДО. В началото се притеснявах от децата.

Какво Ви мотивира да сте учител?

Мотивацията да бъдеш учител, всъщност идва от самите деца. Когато видях, че на тях им е интересно с мен, започнах да им измислям все повече извънкласни дейности. Стигнахме до там, че не ме пускаха да си тръгна от работа – нито едно дете не искаше да си тръгне от занималня.

Ставайки класен ръководител, отговорността е още по-голяма. Последна година съм с „моите“ деца. Наричам ги мои, защото четири години са при мен, помагаме си, разказваме си истории – буквално израснаха пред очите ми.

Разкажете ни една любима случка в училище.

Изключително много случки мога да разкажа с децата ми. Например как сутрин затварят вратата на стаята преди да вляза, крият се под чиновете и когато отворя всички извикват: „Изненадааааа!“ И се втурват да ме прегръщат. Интересни са, когато видят деца от други класове да ме прегръщат. В този момент започва една ревност с думите: „Вие сте наша! Те нямат право да ви прегръщат! Как може такова нещо?“ След тези думи се започва едно обяснение, но те не приемат. Много обичам по физическо възпитание да играя заедно с децата на народна топка и разбира се имат право да ме целят.

Кой беше вашият любим предмет в училище?

Моят любим предмет в училище беше математика и изобразително изкуство. Сега като учител, следва че всички предмети са ми любими.

Къде са будителите? 

Будителите са в училищата. Това са учителите. Хората, които отделят страшно много време на децата – да ги научат да четат, да смятат, да говорят правилно. Учителите са хората, които изграждат представата на децата за живота и бъдещите дни, подготвят учниците за трудните моменти в живота, подават ръка и помагат. Това са днешните будители и като такива те трябва да са пример за децата, така както вкъщи пример трябва да бъдат техните родители.

С какво се гордеете като учител?

Единственото, с което се гордея като учител – това са децата ми. Възпитани, добри, помагащи си. Деца, които почитат историята, уважават учителите си и деца, които обичам безкрайно много.

Как виждам класната си стая?

Може би, пълна с деца, искащи да научат нови и нови неща, жадни за знания и забавления.

Какво искате да се промени в българската образователна система?

В българската образователна система искам да се промени „бумащината“, с която ни залива МОН. Постоянно писане на декларации, протоколи, заявления, писане до родители и пр. Непрестанно искат нещо да пишем, само че ние сме в училището да обучаваме децата, а не да пишем. Разбира се, като всеки учител, аз също не съм съгласно с прекалено многото информация в учебниците.

Кое е най-важното, на което искате да научите своите ученици?

Най-важното, на което искам да науча децата, е да бъдат добри. Искам да имат ценности, да уважават родителите си, да се грижат за себе си и да не се отказват от мечтите си, защото те могат да ги постигнат!

Опишете ни класната си стая.

Класната ми стая е в слънчев цвят – прасковено. По стените сме залепили проектите на децата по човек и природа и човек и общество, които са направили. До вратата съм закачила венец от цветя 4б клас, окичен със снимки на децата от четирите ни години заедно. В дъното на стаята имаме шкафчета, в които си държат учебниците и помагалата. До бюрото ми има един висок кафяв шкаф, на който съм залепила картини на децата. На частта от черната дъска, тъй като са сложили бялата дъска върху черната, съм закачила едно табло, на което слагаме важната информация, под таблото има още рисунки на децата, както и някои правила по български език. В класната ни стая имаме и пиано. Върху него сме наредили книжки за четене и телефоните, тъй като не обичаме да ни пречат в час, си правим „колекция“ върху пианото ни. Над пианото на стената е закачено българското знаме и карта на Европа.

Кой беше Вашият любим учител и защо?

Моят любим учител беше г-жа Златкова – класната ми от 1 до 4 клас, и г-жа Тодорова – класната на брат ми от 1 до 4 клас. Това са учителите, които ще помня цял живот. Те ме научиха да бъда добра, старателна, когато започна дадена задача - да я свърша докрай.

Това е част от моята история като учител. Учителската професия е професията, която създава всички останали и всеки един трябва да се замисли с какво може да допринесе за уважението и респекта към учителите!