Добринка Георгиева и Милка Тодорова са заедно 20 г. в детска градина „Ален мак“ в Горна Оряховица

ШАРЕН КУФАР, ПЪЛЕН С ПРИКАЗКИ, МЕЧЕ, НАРЕЧЕНО АЛЕКС, 30 ТЕНИСКИ В ЕДИН ЦВЯТ И С ЕДНАКВО ЛОГО, ПОДРЕДЕНИ ПО СТОЛЧЕТАТА, НЕИЗБРОИМО КОЛИЧЕСТВО ДЕТСКИ РИСУНКИ… И ДВЕ УСМИХНАТИ УЧИТЕЛКИ, които попълват документи като за световно. Така изглежда занималнята на група „Червената шапчица“ в детска градина „Ален мак“ в Горна Оряховица, докато малчуганите спят.

„Тази бюрокрация ни изпива силите. Особено когато става дума за децата със специални образователни потребности. Едно дете да има в групата и се започва непрекъснато писане на едни доклади, които никой не чете. А докато пишем, можем просто да работим с тези деца. Имахме дете с аутизъм и нито за минута с него не сме се отнасяли по-различно, отколкото с останалите в групата“, почти една през друга говорят за това, което най ги ядосва двете учителки на групата Добрина Георгиева и Милка Тодорова. После пак в един глас продължават да разказват за това специално дете, което в началото изобщо не искало да говори. Когато за първи път казало „чао“, всички деца и родители плакали от щастие.

После двете рязко зарязват документацията и вдъхновено започват да разказват за живота на групата, наречена „Червената шапчица“. Цялата история на малчуганите, които сега са вече в 4 група, е събрана в блог, който г-жа Тодорова направила, за да се знае какво се случва в царството.

Каквото даваш, това получаваш

ДОБРИНКА ГЕОРГИЕВА И МИЛКА ТОДОРОВА СА ЗАЕДНО ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА. Събрали ги преди 20 г. без никой да подозира в какъв тандем ще се превърнат. „Г-жа Георгиева върви пред мен с 15 г. опит в живота и аз продължавам да се уча от нея. Тя ми е рамото, най-сигурният гръб, не знам дали бих имала толкова енергия и фантазия, ако работех с друг колега“, признава Милка Тодорова. После става ясно, че тя самата също има на какво да учи своята по-възрастна колежка и технологиите са едно от тези неща.

Двете заедно възпитават децата си на принципа: каквото даваш – това получаваш. Не си противоречат, еднакви са в поведението към малките и към техните родители. „Децата се нагаждат. Те правят това, което им е позволено, при когото им го позволява. Това обаче ги обърква и натоварва“, обяснява г-жа Тодорова, а колежката й Добринка Георгиева допълва, че лоши деца няма, има непослушни, за които двете са обособили кът – „Тук е мястото, където мисля“. Всеки непослушко сяда на столче в този кът и започва да размишлява върху постъпката си. Особено забавно става в кътчето, щом там е един от героите в групата. Малчуганът хванал цаката на двете си госпожи и когато те го пратят да мисли, той започва да повтаря: „Аз вярвам в твоето добро сърце. Важното е да имаме добри сърца“ и все от този сорт изречения, които е чувал от Тодорова и Георгиева. Последният му хит е да пее рефрена на една песен: „Още малко и ще бъда добре“. На което госпожите отговорят: „Кога, кога?”.

Обръщението „г-жо“ в групата не се чува

ДЕЦАТА ВИКАТ СВОИТЕ УЧИТЕЛКИ ПО ФАМИЛИИ – ТОДОРОВА И ГЕОРГИЕВА. Двете нестандартни педагожки решили, че така те самите ще са по-специални за децата, защото всички жени на улицата също са госпожи. Веднъж дори опитали да въведат обръщението „учителко“, но тестовият период завършил с неуспех. Затова сега паяците, които стигат до коленете и на двете учителки, търчат из занималнята и викат „Тодорова, пишка ми се“ или пък: „Георгиева, нося ти подарък!“. По същия начин Георгиева и Тодорова се обръщат и към децата с еднакви имена, а в групата има няколко Николчета, две Александри и двама Дениславовци.

И понеже родителите са другата важна страна от равнобедрения триъгълник учители – деца – родители, Тодорова и Георгиева не правят нищо без тях. Възрастните си говорят на малки имена и се разбират с малко думи. Така и малките научават имената на родителите на своите приятели и не казват дойде таткото на…, а директно го назовават по име.

Родителите участват и във всички мероприятия извън детската градина и това е традиция от десетина години. Тогавашните малчугани сега вече са ученици в VІІІ клас. Те първи отишли до хижа „Божур“ на пикник с много игри и барбекю. Родителите на настоящия випуск бързо се усетили и казали, че това с пикника е чудесно, но още по-чудесно е да е с преспиване. Така Тодорова и Георгиева се видели задължени да заведат цялата тайфа чак до Мийковци.

Проектите, по които работят двете учителки, трудно се изброяват

Единият се казва „Подаръче за теб“ и идеята е децата и родители да изготвят подарък за този, който има рожден ден в групата. Защото рождените дни в „Червената шапчица“ са национален празник. После идват „Работилничка с родителите“, когато пак всички заедно творят за изложби, празници, конкурси, благотворителни базари. „Моят град“ е проект от м.г. и по него групата обикаля Горна Оряховица с цел опознаване и обикване на родния град. „Ходим, където ни поканят. Бяхме при зъболекари, после на гости на кмета, в музея, при паметниците в града, ходим на театър и на кино“, изброява г-жа Тодорова, която успяла да се спазари с шефа на киното и той пуска децата на преференциални цени в салона. И всеки път, когато са в града, децата са с униформите си. Така минават по главната улица на Г. Оряховица и на 24 май и предизвикват всеобщо възхищение и радост.

„Пътуващ куфар с приказки“ и „Приключенията на мечето Алекс“ са двата може би най-атрактивни проекта, които двете учителки са давали назаем дори и в Бургас. „Куфарът е пълен с книги. И в него има написани правила как се отнасяме с книжката. Децата взимат куфара вкъщи, родителите четат една приказка, после малките рисуват по нея картина и подаряват книжка на куфара. Когато една седмица по-късно куфарът се върне в групата, детето показва картинката и разказва приказката, която са му прочели“, обясняват учителките. И допълват, че най-важната мисия за тях е да възпитат хора с добри сърца и деца, които имат собствено аз. Мечето Алекс също ходи на гости на децата. Има си раница на гърба, в която всяко дете оставя дрешка за Алекс и подарък за следващото дете, при което отива мечето. Да не говорим, че в групата има и друга традиция, която позволява и на децата, и на родителите да стават учители за определено време.

Текст на Сашка АЛЕКСАНДРОВА - вестник Борба www.borbabg.com