Какво Ви мотивира да сте учител?

Още в детските ми години осъзнах важността на правилният педагог. Този, който те разбира и изкарва най-доброто от теб. Още от тийнейджърските ми години гледах да помагам на по-малките от мен. Виждайки как им влизам под кожата и ги карам да се справят с определена трудност, умирах от радост.

Така след време, много естествено и желано, бе за мен да преподавам.

Разкажете ни една любима случка в училище. 

Бидейки млад учител, децата ме приемат като част от тях. Всеки ден имам голяма колекция от страхотни моменти. Една от скорошните, които много ме трогнаха, беше в 9 клас в моето училище. Големи деца, с които тепърва се запознавах. Едно от момчетата ме посрещна с думите „ Да знаете, аз мразя музиката. Не слушам, не пея, просто не обичам“. Приключвайки броя часове за годината, през първият срок, същото момче ме молеше да имаме още и още часове. До днес ме срещат по коридорите, искащи още часове. Други деца до днес се събират в стаята, взимат пианото и свирят. Започнали уроци и ровещи за ноти. Държа да подчертая, че в тези часове съм разказала и пускала няколко опери, коментирали сме композитори, свирили сме на различни инструменти и сме пели много приятни песни.

Кой беше вашият любим предмет в училище? 

Моят инструмент – Арфа.

Къде са будителите? 

Тук са. Просто трябва да получат свободата, да будят.

С какво се гордеете като учител? 

За запалените по музика деца, за нещата, които са научили, за тези, които не спират да молят родителите им, да ги запишат на музикален инструмент.

Как виждате класната си стая след 5 години? 

Пълна с любов.

Какво искате да се промени в българската образователна система?

Децата да имат избор кои предмети да учат. Ако не им е страст, няма смисъл да отнемат от времето, за да получат висока оценка. По-добре да отделят от това време, за да развиват техните желания и мечти.

Кое е най-важното, на което искате да научите своите учениците? 

На това, че всички грешим. И не трябва да страдаме, а да се учим от тях.

Опишете ни класната си стая. 

Нямам класна стая. Влизам във всички.

Кой беше вашият любим учител и защо? 

Госпожа Весела Желева. Арфистка. Беше ми индивидуален учител по арфа. Тя ми даде много знания, любов и подкрепа. Нито една моя идея, порив и желание, не е бил упрекнат. Дори и да не е бил най-подходящия избор за момента.

            Безплатни уроци по арфа на деца с увреждания.

Моята добра практика не е в класната стая.

Свързана е с частните ми уроци по арфа. От четири години давам безплатни уроци по арфа на деца с увреждания. Няма изключения за вида увреждане. На децата с физически недъг, музиката , чрез пиано, арфа или дори звънчета, ги кара да се стремят да преодоляват трдностите,  да развиват финната моторика и макар с увреждане, да направят музика.

 Наскоро един от най-големите ми сладури Радо Енев-дете със спинална мускулна атрофия, беше за първи път участник в концерт. Не мога да ви опиша изумлението на всички, как той се справи отлично и направи удовоствие за ушите на публиката. Избягвам и винаги ще бягам от думата терапия. Те ходят на толкова много видове, че като чуят тази дума и изпитват нежелание. Аз си ги третирам като ученици. С децата, имащи ментални увреждания, работим за концентрация. И се стремим да се забавляваме.

Ресурси винаги съм набавяла за поддръжка на инсрументите и закупуване на нови. Винаги има какво да се желае, но работейки на няколко места, се справям.

Предизвикателствата са много. Различни с всяко дете. Може би това, да накараш самите деца да идват с желание, въпреки всичките усилия, които знаят,че ще положат.