По стара традиция СУ „ Отец Паисий“, с. Медковец на 24. май,  освен че чества Деня на славянската писменост и българската култура, изпраща своите дванадесетокласници и представя пред обществото своите грамотни вече първокласници. В днешната обстановка - празникът, изпращането и представянето са на виртуално ниво.

• Пораснахте на ръст и вече всички сте над мен;
• Открихте разликата между реалност и мечти;
• Започнахте да мислите абстрактно;
• Станахте по – уравновесени и стабилни;
• Превърнахте се в прекрасни младежи и девойки! В най – красивите, всъщност, защото сте моят клас! И защото наистина няма по – красиви от Вас – все пак „моето гардже е най – красивото гардже“!;
• Започнахте първо да мислите, а после да действате.

        Осем години, в които се променяхме взаимно. Смяхме се, плакахме, празнувахме, карахме се – бяхме си семейството! Осем години със спомени, които от днес ще се въртят  в паметта на
всеки един от Вас като сцени от любим филм, краят, на който е близо. Филм, в който самите Вие бяхте  сценаристи, оператори, озвучители и актьори. А аз бях ужасният и стиснат продуцент.
         Вече извървяхте началото на трудния път на Вашата реализация и успехи. Това начало понякога беше трудно, друг път не толкова – както вече споменах: понякога смехотворно, понякога тъжно, понякога и двете заедно… Преживяхме много! Но в добрите семейства е така – остават заедно до края, независимо от случващото! Осем години плаках с Вас, заливах се от смях с Вас, правих нови „Велчови завери“ с Вас, мързелувах с Вас! Обичах Ви по своя си начин, стремейки се никога да не го разберете, за да ме слушате все пак…

       Скъпи абитуриенти, със сигурност си спомняте деня, в който , развълнувани и любопитни
прекрачихте прага на училището. Знам, че 12 години в гимназия са си трудно нещо – имахте и приятни, и тежки моменти. Но във всички тези моменти Вие изграждахте своя характер, индивидуалност и изисквания към живота си, учехте се да бъдете част от колектив, да работите в екип и да носите отговорност.
        Пожелавам Ви да запазите у себе си детското, чистото, неподправеното, да не спирате да търсите истината и справедливостта, да продължите стремежа си към усъвършенстване,
да не спирате да мечтаете!  Вярвайте в себе си и така ще победите!
        Простете ми и ме извинете, ако в момент на слабост не съм била толкова великодушна,
колкото Вие сте очаквали, ако понякога Ви се е струвало, че не съм била справедлива точно към Вас, точно в този момент! Родителите искат децата им да получат най-доброто – това искам и аз за Вас!

Предстоят Ви двата последни изпита в училище – ДЗИ. Пожелавам Ви да се справите с тях с лекота и усмивка! Те ще са последната Ви връзка с училището… Но, надявам се, не и с мен.

Випуск 2020, юбилеен за нашето училище, бъдете промяната, която искате да видите в света! Бъдете все така жизнени и млади по дух! Винаги ще бъдете „моят“ клас и винаги ще Ви давам за светъл пример! Обичам Ви! 

На добър път, скъпи мои абитуриенти!

Светла Данаилова – ст. учител; кл. р-л на 75. гимназиален випуск при СУ „Отец Паисий“ - Медковец