Обикновено когато създаваме образователен ресурс за работа с интерактивна дъска, който ще използваме в класната стая, първата ни работа е да съберем богата колекция от дигитални ресурси – текст, изображения, звук, видео… Това ни дава възможност да изследваме идеи и концепции, да манипулираме с данните, да изследваме сценарии, а когато всички ресурси са достъпни в електронен вид, възможностите за комбинирането и употребата им са почти безкрайни.
При самото изграждане на отделните части на „урока“ е добре да се съобразим с някои условия като:
Нашата аудитория са децата – те все още растат и обикновено не са достатъчно високи, за да достигнат горната част на дъската.
Стационарните интерактивни дъски в училище обикновено се монтират на стандартна височина – горният край на дъската е на височина два метра от пода или подиума, а интерактивните модули, които използват стандартните бели дъски със сухо триене, са още по-високо монтирани. Това е нормално – ако дъската е прекалено ниско, за да могат и най-ниските ученици да достигат нейния горния край тези, които пък са на последните чинове, няма да могат да виждат цялото съдържание, изписано или прожектирано на дъската.
Поради тази причина учениците обикновено не достигат горния край на проектираната зона от дъската и ако поставим там бутони или задачи, има вероятност те да не могат да ги достигнат и изпълнят.
От друга страна, ако са ни необходими контроли, които искаме да не бъдат използвани и изпълнявани от учениците (пр. скрити отговори), е добре да ги сложим именно в тази област.
Изписваните текстове трябва да бъдат четими еднакво от всички в класната стая. Независимо от типа на урока и неговото съдържание, учениците на последния чин трябва добре да виждат и бързо да могат да идентифицират ключовата информация, изобразена в активния слайд. В повечето случаи това изисква използването на безсерифни шрифтове и размер на символите над 16.
Почти е невъзможно да съчетаем така цветовете, които използваме в урок за работа с интерактивна дъска, че той да се вижда по един и същ начин в осветен компютърен кабинет, класна стая с/без щори или пердета. Затова:
Аз предпочитам да работя на цял екран, а когато софтуерът, с който работя, ми позволява това – ограничавам и инструментите, с които могат да оперират учениците.
На първо място, това дава възможност на учениците да се концентрират върху една от задачите – един екран – една задача.
На второ място, това не може да се съотнесе за всички задачи – понякога трябва голям набор от инструменти за постигане на поставените педагогически цели. Когато това не се налага обаче, ограниченото използване на инструменти спестява време, което може да оползотворите за още задачи.
Заложените бутони и зони за взаимодействие (критични контроли) трябва да са по-големи от повърхността, която покриват стилусът или пръстите на детска ръка върху интерактивната дъска.
Описването на ключови слайдове, обекти и възможни действия ще помогне както на вас, ако използвате този урок след време, така и на хората, които биха го използвали, ако го споделите.