Търсене Календар Блог За нас Партньори Бизнес Контакти
Мария Петрова - начален учител в ОУ "Райна Княгиня" - гр. Пловдив
Гласувай
Рейтинг
23

Връзка към Будителите.бг


Какво Ви мотивира да сте учител?

Моите ученици ме мотивират, за да продължавам да бъда техен учител. Те участват активно във всяко учебно предизвикателство, което им предлагам, а резултатът е винаги прекрасен.

Разкажете ни една любима случка в училище.

Всеки ученик изрисува огромна картина на перо, а после ги сглобихме в криле        на птица и се снимахме заедно. Никой не знаеше какво ще се получи накрая и   останаха впечатлени, че са създали толкова голяма жива картина.      

Кой беше вашият любим предмет в училище?

Нямаше предмет, който да не харесвам. Във всеки един откривах нещо запленяващо и ново, което ме караше да науча още по темите, които обсъждахме в час.

Къде са будителите?

Будителите са в нас. Аз не харесвах какво се случва в библиотеката и сама реших да променя нещата. Предложих им инициативи, които да сплотят родителите и децата, които да я посещават заедно. Поех и организацията им. В града ни вече се случват много такива събития и съм щастлива, че и с моите деца мога да участвам в тях, а започнах всичко пред цели 10 години. Сега и децата ми са раздаващи се доброволци като мен, които обичат книгите и общуват с лекота с тях.

С какво се гордеете като учител?

Имам уникални ученици! Харесва ми, че те успяват – учат с лекота, старателни са, участват в проекти, инициативи, мисии…, печелят медали и грамоти в състезания по математика, български, рисуване и спорт. Когато чета техните съчинения и приказки се гордея с техните разсъждения. Радва ме и фактът, че предишните ми ученици винаги ме поздравяват и продължават да споделят с мен….

Как виждате класната си стая след 5 години? 

В двора на училището, в библиотеката, на поляна в парка на града… 

Какво искате да се промени в българската образователна система?

Иска ми се: да имам възможността наистина да мога да доведа автор в часовете по извънкласно четене; да заведа учениците си да рисуваме в Стария град – без да изписвам десетки страници с документи; да продължа учебния си час по-дълго, защото екипната работа не се случва в 35 минути…

Кое е най-важното, на което искате да научите своите учениците? 

Най-важното, което искам да науча учениците си е … да не се боят да следват мечтите си. Промяната зависи от тях – те могат!

Опишете ни класната си стая.

Имам щастието да преподавам в модерно иновативно училище – ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив. Имаме: мултимедия, интерактивна бяла дъска, лаптоп с Интернет, масичките се местят и подреждат в групи, корковите дъски ‚поемат‘ половината ни проекти, а останалите се подреждат в коридора, шкафчетата са за всеки ученик и са в пастелни цветове…, светла, просторна и пълна с усмивки…

Кой беше вашият любим учител и защо?

Помня по нещо за всеки от учителите си. Учителката от детската градина ни четеше приказки всеки ден; Началната ми учителка ми разрешаваше да си чета книга, когато видеше, че съм ‚изрешила‘ целия урок; Учителят по математика в 7 клас играеше с нас на шах; Учителят ми по български език в гимназията ни научи да пишем есета; Учителката по история ни разказваше за събитията – все едно бяхме там и изживявахме величието на израстваща България; Университетският ми преподавател по изобразително изкуство ни позволи да създаваме огромни пана заедно… Всеки беше уникален, защото се различаваше от общоприетата програма или беше новатор за времето си. 

 


Добра практика:

Книгите се запознаха с децата, които се опознаха с новите си приятели

Когато искаш да порастеш, намери какво да прочетеш, за да можеш ум да събереш…

От няколко години работя в една посока – разпалвам у децата любов към книгите, словото и изкуството. Никак не е лесна тази задача, защото огънят трябва да се поддържа, докато сам не събере сила. Първите години носех на учениците си книгите, които съм чела като дете, после тези, които четях на децата си, сега – новите книги от библиотеката, а в момента – те носят, за да споделят с всички какво интересно съкровище са открили. Става лесно, защото най-добре се учат от примера, който им давам, а аз не спирам да чета детска литература /освен много друга/. Просто да донесеш или да им кажеш да си вземат – не става. Винаги търся повод – „Читателска щафета“, „Маратон на четенето“, „Бисерче вълшебно“, „Чети с мен“, „Пловдив чете“, Месец/седмица на детската книга и изкуството за деца, Лятна читалня на открито; представяне на нова книга от автор или илюстратор; ETwinningпроект, в който трябва да се прочетат приказки за баба и дядо, Муминтролите, математически читанки…; годишнини на автори; новоиздадена книга от станала им любима поредица или ‚нашумяло‘ заглавие…   Мога да продължа доста дълго с примерите, които ми дават повод да започна поредната книжна мисия. И това не е достатъчно! След всеки край аз провеждам малко награждаване – грамоти, свитък с мъдри мисли, снимка с грамота от официалните Национални инициативи, малко тържество и оповестяване на прочетеното в страницата на родителите. Всеки ученик следи сам своя напредък в запознанството си с нови книги в своят ‚пчелен кошер‘ на ‚пчела работничка‘, което представлява разпечатан лист, в който се вписва: заглавието, автора, страниците, любимия герой и времето, за което детето е общувало с книгата. После я представя пред класа чрез ‚звездно впечатление‘ – нещо като читателски дневник, но аз предпочитам да го наричам по друг начин.                                                               

Показала съм различни начини, но децата винаги ме изненадват и със своя интерпретация. Едно си направи книга – дневник на прочетеното, второ изрисува и изписа /в края на листа/ цял скицник, трето донесе нещо като лапбук с много страници в него. Децата обичат да се сравняват и им дадох тази възможност с ‚читателски рафт‘ – оцветяват книгите от напечатани редове с чернобели корици на нарисувани книги /прилича не нещо като линийка, но с книги/. Поставили сме ги в къта ни за книжни мисии – в дъното на класната стая, където се снимаме, когато правим видео ревюта за „Активни бисерчета“ и общи снимки с награди. Нямаме си класна библиотека, защото имаме негласно правило да си подаваме книгите от ръка на ръка и винаги след препоръка от приятел. 

Аз се грижа да им предлагам ‚нашумели‘ поредици, а покрай тях изчитаме още десетина заглавия на подобна тема или от същия автор. До края на една учебна година имаме поне по 4-ри такива кампании. В библиотеката са свикнали да взимам повече от 15 заглавия, защото използвам и читателските карти на дъщерите си /те също ги използват/. Разбира се, че разчитам и на близки срещи с авторите и техните илюстратори. Когато харесам някое подходящо за възрастта им, каня децата и техните родители. Събираме се силна група книгомани. На другия ден разказваме пред класа и показваме с какво прелюбопитно заглавие с автограф сме се сдобили. Тези книги също се запознават с децата, защото веднага има протегнати ръце за приятелство с тях. Няма как да не е пленяващ нашият разказ – нали авторите са ни въвели в ‚кухнята‘ на създаването на произведението, отговорили са ни лично на въпросите, дори сме си разменили @, защото са се впечатлили от продължението на тяхното произведение. Да! Винаги ходим подготвени!  Повечето книги сме получили като награда от конкурси за писане или от нашите родители. 

Участваме и в няколко  eTwinningпроекта, които насърчават четенето. Едни ни понасят в дебрите на българските народни приказки, а ние търсим ролята на бабата и дядото в тях, други ни запознават с Муминтролите и техните приятели. Всичко споделяме с класове от България и чужбина, а от тях се учим на различни начини са сближаване със словото и изкуството за деца. 

В училищната библиотека сме чести посетители. Наскоро получихме там грамотите си за участие в „Бисерче вълшебно“ като екип от почетно детско жури – читатели с мнение. Лично създателката на сайта „Детски книги“ – Вал Стоева ни дойде на гости. Тя видя и нашите изработени книги. Да! Направихме лапбук с историята на нашите проекти в „Родна стряха“, а наскоро със съучениците ни от другите втори класове сътворихме „Книга на доброто“ в 3 D вариант. 

Слушам учениците си и се съобразявам с техните интереси. Едни обичат математиката – изчетохме заинтригуващите книги, посветени на тази тема – като награда за представянето им в конкурси; други се интересуват от опазване на природата – разлистихме десетина книги и направихме своите проекти за пестене на енергия по проекта на EVN; трети се интересуват от изкуство – снабдихме се с издания, които ни учат на нови техники на рисуване, които използваме, за да печелим още награди. Има и такива, които просто обичат да седнат и да си почетат – за тях има прекрасни кътчета в нашето училище. Тях каня и на Лятната читалня на открито в град Пловдив, която организирам през лятото към Детски отдел на РНБ „Иван Вазов“. Сядаме на прохлада до Пеещите фонтани и заедно разлистваме най-интересните книги и попълваме бинго читателските си карти, които ни носят лакомство или играчка. 

Идва трети клас. За всички вече е ясно, че ги чака голяма промяна. Те имат вече поставена задача – да обсъдят с приятелите си идеята за Читателски клуб. От къде ни хрумна?! Беше написано в книгата, която прочетохме миналата седмица /на страница 79-та/.

Ресурсите ги споменах – взимам книги от библиотеката, децата носят заглавия, които са им подарили родителите или наградата, която са спечелили от конкурси. Да споменавам ли, че някои използват и електронните си четци на таблети и смартфони!

Предизвикателства – имам ученик с дислексия, на когото всеки помага, за да напредне, но не го включваме в съревнованията. Той участва в екипните мисии със съдействието на приятелчетата си от класа. Имам и срамежливи ученици, но всеки път им ръкопляскаме, когато те покажат своя висок глас и увереност, за да ги окуражим. Мъчно ми е, че нямам повече свободно време, в което да доразвивам започнатото.

Гордея се, че децата се ‚запалват‘ едно от друго и вече умело могат да говорят за своето познанство с приятелите си – книгите.



Даниела Богданова - Учител в ЧОУ "Света София", гр. София
Здравейте!Мисля, че първи ноември е най-подходящият момент, за да опиша своята добра практика, която предполагам, е в основата на моята номинация!С годините осъзнах, че когато вляза в класната стая и застана пред децата ,съм всичко в едно - програмата, учебникът,...
Габриела Тодорова - Учител по ФВС в 55 СУ “ Петко Каравелов”, гр. София
Връзка към Будителите.бгКакво Ви мотивира да сте учител?В детските си години имах добри примери за учители будители, които още в ранната ми детска възраст запалиха искрицата у мен към тази професия. Тогава се...
Мария Кирилова - Учител в Езикова гимназия "Гео Милев", гр. Добрич
Връзка към Будителите.бгКакво Ви мотивира да сте учител?Това да съм постоянно сред млади хора, да съм в крак с новостите ме кара да се чувствам и аз млада и щастлива. Другото, което ми дава сили и мотивация да упражнявам...
Кремена Христова Енчева - Начален учител, преподавател по английски език в НУ "Никола Козлев" - гр. Лясковец
Връзка към Будителите.бгПрофесионални отличия:Носител съм на Почетна грамота на МОН „Неофит Рилски” 2013 г.  за високи постижения и  дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност в областта на...
Снежана Желязкова - Начален учител в ОУ "Христо Ботев", с. Гороцвет
Връзка към Будителите.бгКакво Ви мотивира да сте учител? Учителската професия  е призвания, тя сама те избира. През целия си професионален път за мен учителската професия бе гордост и съдба, макар и...
Ели Иванова - Начален учител в СУ„Черноризец Храбър”, гр. Пловдив
Връзка към Будителите.бгКакво Ви мотивира да сте учител?Когато започнах работа като учител осъзнах, че точно това е мястото за мен. Какво ме мотивира? Аз съм открила своя път и с работата си като учител се чувствам...
Ива Симеонова - Учител по Български език и Литература в СУ "Йоан Екзарх Български"- гр. Шумен
Връзка към Будителите.бгКакво Ви мотивира да сте учител? Ще започна с това, че в моя род съм трето поколение учител след дядо ми и моята майка, така че учителството е „в кръвта ми“. Вече 33 години то е моя съдба, защото...
Ели Иванова Христова - Учител в ДГ №25 „Изворче“, гр. Банкя
Връзка към Будителите.бгКазвам се Ели Иванова Христова. Учител съм в ДГ №25 „Изворче“, град Банкя, където имам възможността да реализирам своите идеи за успешно сътрудничество между деца, родители и педагози. Основната цел е...