“Един език те поставя в коридор за цял живот.

 Два езика отварят всяка врата по пътя  ”

Франк Смит

Имах афинитет към изучаване на чужди езици още от училищната скамейка. Получавах постоянно отлични оценки. Едва  седемгодишна започнах да уча и  да експериментирам с мои детски  методи -записвах се на касета, докато чета непознатия английски или руски  текст и след това го прослушвах  многократно. Залепвах листчета на хладилника, шкафа, вратата, дори носех в джоба си думички, изписани понякога и грешно  от неуверената ми детска ръка.

Аз съм голям експериментатор, но причината да се развивам не е любовта ми към чуждите езици, а затрудненията на моя син с Английския. Подчертавам, че е отличник по всички останали предмети. 

Септември 2020г. получи среден на входното.

Налагаше се да предприема действия, да му помогна да изчисти пропуските.

Основните мотиви на дейностите ни бяха и все още са :

● Естествената  любознателност и познавателни потребности.

● Удовлетворение от смисловата игрова активност и общуване с връстниците без сравняване на децата помежду им и без състезание по качества, положен труд или постигнати резултати.

И така започна нашето приключение по скоростно и приятно учене чрез игра сутрин 5 минути  и вечер още толкова, всеки ден без прекъсване. Сега е началото на април, почти края на учебната година за третокласниците и напредъкът  му е уникален, получава много повече отлични оценки за преводи на текстове и усвоени блестящо граматически правила за нивото на възрастта- 9-10г. Дори имаше увереността да се яви на състезание. 

За  да работи ефективно и с лекота , детето трябва да е усвоило добре първоначалните умения за четене и писане на български език.

Какво правехме ли?

Упражнявахме се ........ всеки ден. Забавлявахме се със ”странно” прочетените думи и си напомняхме, че грешките са наши приятели и учители. Ако допускахме  грешка при преписването, думата не се триеше или поправяше, а се зачертаваше и се правеше нов опит да бъде преписана правилно. Писането имаше смисъл, беше забавно и не натоварваше прекалено малката ръка.

Ще повторя, че съм експериментатор  и моето дете се превърна всъщност в ”опитното ми зайче”, в добрия смисъл на думата, разбира се.

Изработвахме табла с английските букви, цифри и животни, решавахме кръстословици, откривахме скрити букви , избирахме правилни думи, ограждахме, свързвахме. Решавахме упражнения с условие примерно: огради правилната глаголна форма или правилното лично местоимение, прочети, проследи, оцвети. Всичко попълнено събирах в папки, защото децата се вълнуват от количествата, а и умът им обича да работи с фактически свършена работа. Най- добрите работни листове поставяхме в рамки.

Бяхме постоянни, напредвахме бързо, въпреки кратките 10 минутни дневни уроци. Запълвах неговите пропуски, припомняйки си детските ми чуждоезикови  техники на учене чрез игра и си мислех, че детето ми е късметлия, защото имаше помощник, за разлика от мен в онези времена, когато почти никой от обкръжението ми не знаеше езици, за да ме подкрепи, а и нямаше интернет с този богат набор от платформи и езикови игри, демонстрации и презентации в youtube.

Имахме като за начало изработени материали от велкро, цветни книжки с упражнения . С тях надграждахме по нов начин темите от учебното съдържание. Всеки ден следях какво е писал в работната си тетрадка и коригирахме на момента грешките и пропуските. Записвах урока с телефона,  детето го прослушваше , за да може да го прочете поне веднъж.

Много е хубаво, когато  успеят да направят нещо сами, променят усещането за себе си, и това на родителите!

Тогава в мен се зароди желанието да опитам да уча и моите деца /ученици със специални образователни потребности по този лек и приятен начин като започнем с английската азбука, цветове, числа  и животни. Получаваше се. При тях нещата не са толкова бързи и видими, но ме радват с желанието си да учат чуждите думички.

Бавничко, но без усилията, които биха ги отказали от процеса на учене.

И като цяло се увеличава желанието им да се развиват по всички предмети, повишава се чувството им за справяне и успешност.

Всичко е въпрос на практика и многократни повторения. Започнах да съставям по-простички игри с приложението wordwall.net.

Ще посоча и примери, за да онагледя думите си.

Ако сме взели решение да усвоим предложните отношения, се залавяме да ги упражняваме ежедневно поне за 5-10 мин. Предлозите за място ни казват къде се намира някой или нещо: The balls under the table. There are three pens on the desk. Когато питаме къде се намира някой или нещо, използваме въпросителната дума where-къде. Използваме where is когато питаме за един човек, животно или предмет: Where is the dog?       It’s in the garden. Използваме where are когато питаме за много хора, животни или предмети.Where are the apples? They are in the basket. 

По много и различни начини с предмети, които детето/ученикът харесва (цветни легоблокчета, плодове, карти, работни листове с велкро, помагала, електронни игри и т.н) обогатявахме кратката урочна дейност. 

Включваме всичко, което преценим, че ще ни бъде полезно за осъществяване на тази конкретна образователна цел. Важно е да се запази чувството на лекота, чувството за игра и усещането за справяне, за да сме сигурни, че поддържаме и разпалваме желанието за чуждоезиково обучение у детето. 

Продължаваме да следваме целта с ежедневно повтарящи се разнородни задачи и упражнения на тема предложни отношения, животни, числата до 100 или превод на текст от учебника. Каквато и да е  образователната цел е необходимо да си поставим ориентировъчен срок за изпълнението й-3 седмици или 3 месеца. Продължаваме дотогава, докато е необходимо. Увереността на детето и високите резултати на тестовете, получените похвали за изпълнена задача в електронния дневник  и др. ще ни покажат, дали сме постигнали целта.

Чак след това сме готови да наченем новото знание. Да му се насладим подобно на любимата ни отворена кутия курабийки. Не отваряме нов пакет с лакомства, докато не се изчерпа съдържанието на стария пакет.

Докато детето не усвои знанието, не се втурваме към друго такова. Нямаме за цел да объркваме ученика, а да го накараме да пише, превежда и чете  сам. В един момент ще наблюдаваме как то вече няма нужда от нашите напътствия, а се справя само.

Моментът, в който  започваме да учим примерно  за уместната употреба на have got и has got в изречения и кратки тектове , спираме да се занимаваме с предложните отношения. Когато искаме да кажем, че някой притежава нещо , употребяваме  have got или  has got .  

Използваме have got с I ,you ,we ,they и has got  с he, she , it.I have got a kite. She has got a kite.

 Но поне веднъж седмично се сещаме за предложните отношения , като за стари приятели. Припомняме си ги с едно две познати упражнения- избери правилния предлог, оцвети, свържи, прочети ,  отделяме им една прегръдка време.

Начините за научаване на английски език не са много по-различни от начините за ограмотяване на децата /учениците със специални образователни потребности по техния роден български език.

 Учениците със специални образователни потребности срещат трудности при усвояването на простичките чуждоезикови  правила, защото по английски език в училище нямат възможността за индивидуална работа, нямат толкова много време, за да се обясняват звуците . Липсва процеса на фонологичното осъзнаване и децата наизустяват или пък не успяват и така пропускат ценните уроци в началото, необходими за поставяне на основата.

Кога се пише a или  an, some или  any?! Пишат се винаги, но не пред множествено число и само пред бройни. Пред думи с гласни(a, u, o, e, i) се поставя an. Пример:an apple се пише с an, обаче ако сложим качество  a green apple, от  an става  a . Следващата буква е- g. Важно е гласните да се запомнят , за да се свързва с това.

Как по- лесно да обясним на детето/ученика със специални образователни потребности  правилото за do и does?Кога глаголът е с окончание-s и кога без него ? Как да го обясним простичко, така че да се изясни словореда на изречението ? Правилото за подбор на думите в изречение, познато им от българския език да приложат сами и в английския език?! She , he, It - само в тези случаи е does. 

А окончанието  -s в глаголите и  кога е уместна употребата му( likes, plays, runs)?

В сегашно просто време, когато говорим за навици, факти, ежедневна рутина, постоянни събития и състояния.

I have a cat. She has a cat.  Въпроса: Do you have a cat? Отговор: No, I don’t. Yes, I do. За 3л. единствено число се добавя -s.(she , he, It )

Когато задаваме въпрос Do става  Does. Does she play tennis? Когато ползваме  does окончанието на глагола  -sпада. Важно е да се направи разликата.

She eats banana every day.  She is eating banana. Първият случай с повтарящо се действие всеки ден . Втория случай е в момента и не е свършило.    

Учениците със специални образователни потребности се затрудняват  да определят кога се пише примерно this, that, those,  these, въпреки нагледните материали, стрелки за близо и далече към всяка картинка. Когато стрелката е близо до котката, кучето се ползва за близки предмети и неща до нас. Стрелката далече от зайчето, котката за далечни от нас неща. И съответно формите за единствено ( това е-this is -близо, онова е -that is- далече) и множествено  число(  това са-  these are-близо , онова са-those are-далече).

Без изисквания от страна на ресурсния учител, а единствено, чрез богато снабдяване на ресурсния кабинет с разнообразен набор от дидактични средства, илюстровани помагала за работа, електронни игри , наблюдения и  мотивация у двете страни в образователния процес.

Изучаването на чужд език е дълго пътешествие - ту трудно, ту удовлетворяващо, овладяването му открива пред нас безброй нови възможности.

Благодаря за подкрепата  от страна на ЕПЛР и на  родителите.

Mатериалите от велкро са изработени по моя идея от Анелия Карамфилова, сайт е www.nikisworld.com

Изготвил: Веселина Башова

Използвана литература:

Лукова, Елица “Firs step in english 1”

Маринова, Донка “English ABC play and learn”

Дюлгерова, Светлана” Аз уча английски 3 клас”