Търсене Календар Блог За нас Партньори Бизнес Контакти
Децата за София: мръсна, задръстена и с недостатъчно общностни пространства
Гласувай
Рейтинг
0

Влошената естетическа среда и разликите между центъра и кварталите са основни проблеми според подрастващите

„От Черни връх видяхме, че в София е мръсно.“ Това споделя едно от над 70-те деца между 4 и 18 години, които от Национална мрежа за децата попитахме какво мислят за своя град. Прекалено много автомобили „запречват тротоарите и замърсяват въздуха“, допълва друго. С вярата, че за да работим в интерес на децата, на първо място трябва да ги чуем, откликнахме на поканата на инициативата „Визия за София“ да разберем как бъдещите граждани на столицата преживяват своя град и какви мечти имат за него. В допитването включихме и близо 20 специалисти, най-вече от образователни институции, които да хвърлят повече светлина върху контекста на споделеното от децата.

Замърсяването и влошената естетика на средата са основните проблеми, които децата виждат в Столицата. Боклуците, разбитата инфраструктура, твърде многото автомобили, рушащите се и зле изглеждащи сгради оставят неприятно впечатление у най-малките жители на града и са най-важните неща, които те искат да променят, показа допитването.

„Няма къде да се иде“ е друг коментар, който чувахме често в разговорите с децата. Повечето малчугани в до-юношеска и ранна юношеска възраст прекарват по-голямата част от времето си в комплексите, където живеят и където обикновено посещават детска градина или основно училище. Парковете, градинките и моловете са традиционни места за срещи и прекарване на свободното време, но непосредствено близките до жилищата публични площи остават неразвити и децата споделят, че биха искали в кварталите да има „повече място за игра, междублокови пространства, спортни площадки; зеленина и места за събиране“ с връстници и кварталните общности.

Децата забелязват и асиметрията в развитието на централните и периферните градски части. Този проблем е преодолим за по-големите, които могат да се придвижват свободно из столицата, но по-малките и непривилегировани, които са по-затворени в кварталите, имат нужда от „повече изложби и открити концерти, в които да участват млади хора“, както и от други културни прояви и средища, където да могат да прекарват свободното си време.

Липса на сигурност се усеща сред малките жители на София. Проблемът се появява постоянно в контекста на различните теми – като неприятно изживяване от неосветените части на града, където „има зомбита“, като усещане за липса на безопасност на пътя и множество безнаказани нарушения и като бездействие от страна на полицията. „Учениците пушат на отсрещния тротоар, а полицаите пушат до тях – никой не ги пита откъде са цигарите“ – споделя наблюдението си един от възрастните специалисти, участващи в допитването. Според юноши в гимназиален курс полицаите подминават противообществени прояви в кварталите, а в центъра на София това става по-трудно.

Ясно се откроява качеството на живота в квартала, където живеят децата от ромски произход, с които разговаряхме. Те са критични към проблемите му, но също се срамуват от тях и сякаш не вярват, че някога ще бъдат адресирани. В квартала им няма нито детска площадка, нито близка болница. „Да не ни захвърлят на заден план”, апелират децата от квартала към общината. Дискриминацията е видима и към децата с увреждания, които водят затворен в дома и рядко в квартала живот поради сериозни затруднения, най-вече с придвижването из града. За тях по-важно от всичко друго при пътуването  с градски транспорт е „хората да са мили“, „да са добри“.

Достигнатите изводи са полезни и могат да служат за общ ориентир в предприемането на действия за града. В същото време е необходимо те да бъдат проверени и разширени на следващи етапи от развитието на София. По-мащабни и последователни усилия за допитване до децата биха извели наяве множество „слепи петна“ за възрастните и институциите. Такива усилия са и преди всичко въпрос на гарантиране правата и благосъстоянието на децата, към които всички отговорни възрастни и структури на местната и централна власт имат изричен ангажимент.

 

Национална мрежа за децатае обединение на 150 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности.

Над 150 учители и директори от цялата страна се събраха, за да обсъдят приобщаващи образователни практики
Център за приобщаващо образованиеорганизира национална конференция „Приобщаващи образователни практики“ 2018 във Велико Търново в рамките на кампания „Дни на...
Дни на приобщаването 2018: Да помогнем на училището да даде крила на децата ни
С над 50% се увеличава мотивацията за учене в учениците, а неизвинените отсъствия падат с 20%, ако цялата общност се включи в учебния процес, сочат данни на Център за приобщаващо образование  Днес стартират Дни на приобщаването...
Обучение на Ерин Макрайт
"Изграждане на професионална общност за учене и развитие или как да подобрим ефективното учене вътре в екипа"Кога: 15 април (неделя) 2018 г. от 09:00 до 14:30 ч.Къде: гр....
Обучение: Партньорство с родителите
Център за приобщаващо образование организира обучение на тема „Партньорство с родителите като елемент на Модела за изграждане на приобщаваща училищна среда“, одобрено със заповед № РД09-1010/24.01.2017 на Министъра на образованието и...
За какво мечтаят децата в България?
Център за приобщаващо образование откри в София изложба портретна фотография „Мечтая за моя свят“ на известния английски фотограф Пол КлифИзложбата портретна фотография „Мечтая за моя свят“ показва петдесет...
Професионална общност за приобщаващо образование публикува позиция относно процеса и финансирането на общата подкрепа в детските градини и училища
Две години след влизането в сила на Наредбата за приобщаващо образование все още няма ясни правила за организирането на общата подкрепа в детските градини и училищата, разпределянето на отговорностите между участниците в процеса на предоставянето на общата подкрепа и...
Повече от 200 души подкрепиха мисията на “Заедно в час” с благотворителни игри в ескейп стаите на Декстрофобия
235 души се включиха в “Седмицата на Заедно в час” в ескейп стаите на Dextrophobia между 11-и и 17-и март. За седемте дни на инициативата част от таксите за участие на всички играчи в четирите стаи на Dextrophobia бяха дарени за мисията на неправителствената организацията, която...
Изложба портретна фотография „Мечтая за моя свят“
Център за приобщаващо образование има удоволствието да ви покани на изложба портретна фотография „Мечтая за моя свят“ на английския фотограф Пол Клиф.Кога и къде: 24 март – 10 април, 2018 г., „Античен комплекс Сердика“, зона...