Връзка към Будителите.бг

Какво Ви мотивира да сте учител? 

Ще започна с това, че в моя род съм трето поколение учител след дядо ми и моята майка, така че учителството е „в кръвта ми“. Вече 33 години то е моя съдба, защото е прекрасно да бъдеш сред млади хора, да мотивираш, да вдъхновяваш, да посочиш правилния път, да отвориш хоризонт и да чуеш искреното „Благодаря, госпожо!“. А, и такива споделени в лична кореспонденция послания: „Преди да Ви срещна, не виждах смисъл в това да печеля награди, да бъда активен в извънучилищния живот и т.н., но сега, след като Вие пренасочихте мирогледа ми в друга посока, всеки ден се боря да утвърждавам себе си пред лицето на света, а по-странното е, че вече изпитвам нужда да съм зает с правенето на нещо полезно...“ Ето това за мен е истинският смисъл.

Разкажете ни една любима случка в училище.

Винаги ще помня една весела случка от първата си учителска година. Преподавах „Илиада“ цял месец във високия стил, на който са ме учили в университета. Накрая зачаках да видя колко „научени“ са вече моите ученици. Задавам въпроси, на които изпитаният ученик ми отговаря с безпомощно вдигане на рамене. Накрая с намерението да стигнем поне до най-важната идея, че започнала като поема за войната, „Илиада“ свършва с идеята за мира, питам: „Добре, Илия, кажи какво предложил Хектор на Ахил?“ (Очаквам да чуя „примирие“). И получавам отговор: „Да се оженят...“ Най-потресаващото нещо за мен беше, че класът не реагира по никакъв начин, всички са съгласни. Ситуацията почти ме отказа от мисълта да продължа с учителстването, но ето ме днес в същото това училище, което тогава беше спортно, сега е хуманитарно, а аз все още преподавам „Илиада“...

Кой беше вашият любим предмет в училище? 

Всички, аз обичах да ходя на училище. Само в часа по изобразително изкуство не толкова, защото веднъж нарисувах една лисица с предни крака върху тялото, а задни върху опашката и учителката много се смя, а аз се обидих.

Къде са будителите? 

БУДИТЕЛИТЕ! Ние ги тачим като съхранители на българщината, сътворили с ореола на своята святост националната ни митология. И днес паметта за онези славни български мъже ни е нужна повече от всякога, но не като илюзия за спасителен бряг, а като опит и философия, като онази сила, която води съвременника през дебрите на епохите и прави възможен погледа към бъдното. България е оцеляла с техните завети, защото кръвта и вярата на един народ не могат да бъдат изгорени, нито да потънат безследно в мрака. Защото смъртността е белегът на вкорененото във времевостта човешко съществуване, но вътре в това крайно и белязано с граница и предел съществуване духът, събудилата се народна свяст са нетленната, единила човека и времето следа на безсмъртното. И днес наша обща кауза трябва да бъде будността на съзнанието, и то не само на първи ноември, защото духовността не се празнува, тя се живее. Затова мисля, че будители трябва да бъдем всички.

С какво се гордеете като учител? 

Гордея се не толкова със собствените си постижения, колкото с успехите на моите ученици. През различни години петима са участниците в националния кръг на олимпиадата по български език и литература, през 2014 г. един от тях е лауреат. 32 са участвали в национални литературни конференции, 8 са носители на призови награди от национални литературни конкурси и състезания, 29 – носители на награди от регионални, общински и училищни конкурси. Четирима ученици са лауреати на конкурса „1000 стипендии“ на фондация „Комунитас“.

Благодарна съм и на всички онези мои ученици, които станаха част от моя живот и ми позволиха аз да се превърна в част от техния. 

Как виждате класната си стая след 5 години? 

Вече съм на такава възраст, че се надявам след пет години да посещавам училището само като гост, но за мен класната стая винаги е била и ще бъде обиталище на питащите детски очи, които винаги очакват учителят всичко да знае. Ето защо „горещ“ (както го наричат моите ученици) е не само столът, на който сяда, за да говори пред аудиторията изпитаният, а и столът на учителя. Изобщо стаята няма да бъде „моята стая“, ако не „кипи“ от разнокалибрени емоции.

Какво искате да се промени в българската образователна система? 

Мисля, че основното е да се промени отношението на учениците към учебния труд. Да, той е тежък, изискващ воля и постоянство, но само мотивацията, „апетитът“ за знания са гаранция за успех.

Кое е най-важното, на което искате да научите своите учениците? 

Във всичко около себе си да откриват вярата, надеждата и любовта.

Опишете ни класната си стая. 

Вероятно, отговаряйки на този въпрос, повечето от колегите ми ще опишат съвременните технологии, възможностите за интерактивно обучение, модерната среда...  Да, наистина без тях днес не може. Но, както казах и преди, „моята“ класна стая е  пространството, което дава възможност всеки обитател (и учениците, и учителят) да случва най-доброто от себе си. 

Кой беше вашият любим учител и защо? 

Моят любим учител е преподавателката ми по български език и литература в гимназията, а после и в университета проф. Румяна Йовева. Получавала съм, дори и сега като колега, от нея не само знания и житейски опит, но и приятелство, мъдри съвети. Научих се да владея най-силната магия – магията на словото, но усвоих и много уроци по достойно човешко поведение, все още ме изумява невероятната етичност, с която тя прощаваше ученическите ни прегрешения. И като преподавател след толкова години все още се позовавам на нейния авторитет, продължавам да търся съветите и подкрепата ѝ. Като че ли само едно не успях да ѝ кажа досега – колко много я обичам. Пожелавам на всекиго да срещне в живота си такъв учител.