0
еTwinning –прозорец към света
Работя като начален учител в ЦОУД /възпитател/ в ОУ „Васил Левски“ Пловдив. Щастлива съм тук сред прекрасен колектив от колеги и ръководство, което се стреми да направи учебното заведение желано и комфортно място за всички, които прекрачват училищния праг. Моите задължения са продължение на работата на класния ръководител. Анализирам усвоените знания от предходния урок с цел успешното усвояване на нови знания и умения. Ежедневно имам два часа Занимания по интереси – това са Нашите часове. Заедно с класния ръководител – Боянка Митева, учениците и техните родители, коментираме теми и поставяме акценти за бъдещи проекти. Това за мен са най- важните условия, за да върви един клас в желаната посока. Класът ни се нарича „Деца – слънца“ и с радост ще Ви споделя, защо заслужава името си. Участвахме в национален конкурс „Най- усмихнатия клас на България“, в който участваха ученици от 270 училища в страната. В категорията „Най- усмихнатите първолаци на България“ спечелиха нашите деца – слънца. Радостта на всички ни беше голяма. Учениците се мотивираха още повече да покажат по- добро поведение и по- добри резултати както в учебната дейност, така и в извънкласните занимания. Новината бързо се разнесе във вестник „Марица“, електронното издание „Уча в Пловдив“ и естествено – фейсбука на училището. Това несъмнено се отрази на самочувствието и поведението на децата. Те повярваха в себе си.
В заниманията по интереси успешно интегрирам eTwinning проектите, по които работим с различни партньори не само от България, но и от чужбина – черпим идеи, обменяме опит, а учениците се мотивират още повече да подобрят английския си. Един такъв проект е "Christmas Card Exchange 2017", в който заедно с 110 партньори от различни краища на Европа имат възможност да споделят коледните си преживявания. Бяхме поздравени от 78 училища от Турция, Полша, Румъния, Испания, Португалия, Великобритания, Италия, Норвегия, Франция, Гърция, Малта, Сърбия, Хърватска, Албания, Германия, Литва и Словакия. Видяхме как всеки изписва коледния поздрав на своя език. Докоснахме се до чуждия манталитет и традиции, но най- важното - спечелихме много нови приятели. Учениците се почувстваха специални, защото на фона на всички 110 Европейски училища, от България бяхме само ОУ „В. Левски“ и пловдивска детска градина. Пощальонът идваше в студените зимни дни и ни носеше поне по две – три поздравителни картички ежедневно.
В края на ноември участвах в Европейски eTwinning семинар в Гърция, където създадох своя първи авторски eTwinning проект - Folk wisdom. Проекта е насочен към опознаване на културата на някои държави чрез народните мъдрости /пословици, поговорки/. Учениците имаха за задача да потърсят пословици и поговорки, които ни обрисуват като нация. Смело можем да кажем, че представихме България в най- добрата светлина, такава, каквато всеки българин я носи в сърцето си. В проекта участват партньори от Турция, Румъния и България, като нашите ученици са единствени представители от страната ни. Виждаме, че въпреки различните места за живеене, намираме общи послания за живота.
Какво е необходимо, за да се осъществи това? Платформата е на разположение на всеки учител, който има желание да разчупи училищния живот. Наистина отнема време – да се споделят идеи, снимки, клипове, коментираме с партньорите различни стъпки по проекта, не на последно място – си благодарим и поздравяваме за добре свършената работа. Усилията си струват, когато виждаш израстването на децата – стремят се да покажат най- доброто от себе си. Учениците имат възможност да се изявят индивидуално, да работят на малки групи и като екип. Това ги прави още по- гъвкави и подготвени за живота. Всеки един от еTwinning проектите е огромно предизвикателство. Заедно с учениците научаваме много нови неща, „влизаме“ в класните стаи на различни училища от Европа, срещаме съмишленици и приятели.
И за да не си мислите, че не залагаме на българското, ще ви споделя още една практика, която вярвам ще се помни дълго от всички присъстващи на това грандиозно събитие. Заедно с моята колежка – Боянка Митева и родителите от миналия випуск – 2017, си спретнахме – „От българско, по- българско“. Родители рецитираха едни от най- силните възрожденски стихотворения – „Новото гробище над Сливница“, „Опълченците на Шипка“, стихотворения за Левски, Ботев, а когато една майка запя акапелно българска народна песен, всички затаихме дъх. Тържеството беше изцяло с възрожденски дух – имахме си Ботев, Левски, Райна Княгиня /герои, представени от родители/, двете с моята колежка също бяхме с народни носии. Децата пяха и възхваляваха България. Беше вълнуващо, настръхващо, имаше сълзи от гордост и радост, не само от родителите. Усетихме, че всички заедно сме подали най- важния урок – да обичат родината си. Вярвам, че където и да отидат, учениците ще носят България в сърцето.
