0
Да помним миналото – да градим бъдещето
Казвам се Мила Николова - магистър „Предучилищна и начална училищна педагогика“. От 8 години работя в ДГ №18 „Дора Габе“, град Добрич.
Преди години, да бъдеш учител беше гордост. Учителят получаваше уважението на ученици, родители и общество. Днес, много хора се опитват да очернят учителската професия, но това не би могло да стане. Не и докато има себераздаващи се, всеотдайни и обичащи децата учители.
Обожавам своята професия! Работя с огромно желание и ентусиазъм. Хората казват: Ако работиш това, което обичаш, и обичаш това, което работиш, няма да имаш нито един работен ден в годината. При мен е така! И макар да има динамика, напрежение, крайни срокове по проекти, никога не съм съжалявала за избора си. Наградата за труда ми– усмивките на децата, любопитството в детските очи, думите на обич изречени от детските устни, сълзите отронени от детските очи при раздялата с детската градина.
Работя с уважение към детската личност. Зачитам различията и индивидуалните особености на децата. Превръщам всеки ден в празник и всяка дейност в игра. Заразявам децата със своя ентусиазъм и плам, така че си тръгват с нежелание от детската градина.
През тази учебна година инициирах един проект ориентиран към гражданското образование на децата. Решихме да създадем „Патриотична тетрадка“ на група „Мечо Пух“.
За да бъдат децата ни граждани на Европа, първо трябва да ги възпитаме като граждани на собствената ни страна – да познават нейното минало, нейните герои, хората оставили следа в нейната култура. Целта ни при създаването на Патриотична тетрадка беше, децата да научат повече за националните герои на България, за миналото и културата на своята страна; да поощрим интереса към националните ценности, традиции и празници.
Родителите бяха наши активни партньори при осъществяването на тези цели. Децата от групата се редуваха да взимат Патриотичната тетрадка в своя дом и заедно с родителите, прародителите, по-големите братя и сестри да попълват тетрадката с информация за избран от тях национален герой, български будител, писател, поет.
Патриотичната тетрадка се оформи като албум, с различни елементи, картинки, портрети, стихове, легенди, биографична информация. Условието беше детето също да участва в аранжирането на страниците и след това да разкаже на останалите деца, какво е научило за тази българска личност.
Когато Патриотичната тетрадка се завръщаше в групата, настъпваше истински празник. Децата с вълнение и гордост показваха страничките, които са подготвили с родителите. Разказваха за исторически български личности – за техните родни места, семейства, живот и творчество. Рецитираха стихове, цитираха техни мисли и думи.
Проведохме два празника, чрез които изказахме своята почит и уважение към значимите за България имена – Ден на народните будители и тържествено честване на Трети март – Ден на освобождението на България.
Мисля, че осъществявайки тази дейност, постигнахме поставените цели – децата ни се гордеят, че са българи, че са потомци на Хан Аспарух, че вървят по стъпките на Христо Ботев и Васил Левски, че сричат стиховете на Иван Вазов.
Пожелавам им, да продължават да вървят по пътя на знанието, носейки българския дух и традиции в сърцето си!
Линк към е-книга тук
