Какво Ви мотивира да сте учител?

Много са нещата, които ме мотивират да продължавам да бъда учител: съзнанието, че съм добър учител, обичта на децата, доверието на родителите, дълбокото убеждение, че учениците  трябва да общуват със светли личности и моята отговорност да ги откривам за тях, вярата ми, че от мен зависят много съдби на хора.

Аз зная, че щом искам в обкръжението си и в обществото да общувам с добри хора, имам отговорността да дам своя принос за отглеждането им. 

Разкажете ни една любима случка в училище.

Любима ми е случката, когато с второкласниците се учихме да пишем поздравителна картичка за рожден ден. Говорихме за съдържанието, за прецизния, но лаконичен изказ, за правописа и пунктуацията. Писахме картички и в края на часа, естествено, похвалих децата. Казах им, че съм впечатлена от тяхната искрена доброжелателност и оригиналност, че знаят за картичките, колкото възрастните и вече могат смело да ги надписват  сами. Бях убедена, че сме си свършили работата прекрасно.

В междучасието едно от децата се приближи и сериозно ми каза, че съм щастлив човек, защото учениците ми  винаги ще ми помагат, когато не мога да си напиша красива и оригинална картичка. Дадох си сметка, че не съм обяснила на децата най-важното – дълбоко личното послание на всяка картичка. Набързо приземена, повторих урока за поздравителна картичка.

Много любима случка за мен е гостуването на родител (татко на моя ученичка), който е известен гинеколог.

Имам практика да каня родители с подходящи професии в учебните часове.

Този татко трябваше да участва в урок за затвърдяване на знанията  за размножаване при бозайниците. Беше се подготвил с динамична презентация, със схеми и платно за рисуване и мислеше, че за час – час и половина, ще изясни материята. Остана в клас четири пълни часа и си тръгна с обещанието, че ще се върне скоро, за да отговори на останалите въпроси, за които не му стигна времето. След урока сподели, че тази среща е променила представите му за труда на учителя.

Кой беше вашият любим предмет в училище?

Завърших математическа гимназия, но любимите ми предмети бяха история и литература.

Къде са будителите?

Будителите са навсякъде, където хората осъзнават мисията и отговорността си.

С какво се гордеете като учител?

Гордея се с постиженията и успехите на моите ученици. Гордея се, че ги срещам на различни места и те са реализирани, смислени и щастливи хора. Гордея се, че две от моите момичета са вече колеги и казват, че са станали учители, вдъхновени от мен. Гордея се, че моите възпитаници ме търсят за всякакви неща и по всяко време, а вече уча и децата на мои ученици. Гордея се с отношенията помежду ни.

Как виждате класната си стая след 5 години? 

След 5 години ще съм щастлива баба на внуче, за което ще се грижа, на хиляди километри от България. Неговата детска стая, ще бъде моя класна, а  най-голямото ми предизвикателство, ще бъде да му разкрия красотата на българския език, на литературата, на  историята и музиката ни.

Класните стаи на колегите ми и след 5 години ще са пълни с умни и красиви деца, които ги гледат с обични, доверчиви и любопитни очи. Стаите ще имат бърз и стабилен интернет, но духът в тях  ще е същият – дух на доверие, на откривателство и съзидание. 

Какво искате да се промени в българската образователна система?

Искам образователната система да позволява на всеки учител свободата да преподава, съобразно интересите и възможностите на учениците си. Искам да имам право да избирам темите, съдържанието, източниците, които да ползвам в преподавателската си практика, както и местата, където да провеждам уроците си. (Имам опит в изнесеното извън класната стая обучение и той е много добър.)

Искам да намалеят формализмът и бумащина в училище. Искам българската образователна система да се върне към наистина добрите традиции, които познава и да ги прочете по съвременен и модерен начин. Бидейки учител от четвърто поколение, съм убедена, че дължим това и на предците, и на наследниците си. 

Кое е най-важното, на което искате да научите своите учениците? 

Искам да науча моите ученици да са честни, добри и достойни човеци, които са отговорни за името и за постъпките си. Искам да ги науча да държат на дадената дума и да се отнасят с уважение към хората, думите и езика.      Искам да им помогна да бъдат свободни и да не се боят да мечтаят, да знаят, че всичко е възможно, ако наистина го искат.

Опишете ни класната си стая. 

Класната ми стая е прекрасна. Тя е плод на разбирането, труда и въображението на родителите. Те сами направиха цялостното ѝ обновяване и обзавеждане, в училище, чиито последен вътрешен ремонт е бил през 1973 година. Просторна, удобна и светла, носеща личния почерк на майки дизайнери и отразяваща общата ни представа за удобство и функционалност. Почти всички деца от класа пребивават целодневно в училище. За родителите е важно те да се чувстват добре в класната стая. Имаме всички удобства и във всеки детайл се усеща обичта на родителите. 

 Училището ни е осигурило нови и удобни едноместни чинчета, хубава бяла дъска, мултимедия и бавен лаптоп. Всичко останало – шкафчета, музикална уредба, мебели и интериорна декорация, е общо дело на родителите.

Кой беше вашият любим учител и защо?

Любим учител ми е дама, която ни преподаваше химия. Достолепна и изискана, организирана и прецизна, с  всеки урок тя успяваше да ни убеди, че точно той ни е необходим в ежедневния живот. Научи ни да четем внимателно етикетите на всичко, което купуваме, да избираме най-подходящите препарати за пране на различните тъкани, да се отнасяме отговорно към храната си и да виждаме в отпадъците суровини, научи ни дори как да пием и всичко това, облечено в химични формули, защото те са кодовете на знанието, достъпно само за избралите да са знаещи. Тя ни научи винаги да си задаваме въпроса „Защо?“, да отстояваме правотата си с факти, доказателства и спокоен тон, да уважаваме всички хора, дори и да са по-малко знаещи. Отдавна си тръгна от този свят.